РАЗОТЍВАМ СИ, -аш си, несв.; разотѝда си, -еш си, мин. св. разотѝдох си, прич. мин. св. деят. разотѝшъл си, разотѝшла си, разотѝшло си, мн. разотѝшли си, св., непрех. Само мн. и З л. ед. Диал. Разотивам се. — Господа, разотивайте си и се гответе за поход. Й. Йовков, Разк. I, 24. Глаушевци не говориха повече тая вечер за новата къща на Лазара и скоро станаха да си разотидат по стаите. Д. Талев, ПК, 334. Хр. Белов не смееше да се покаже. Излезе, напротив, Галунски, който почна да увещава множеството да си разотиде. С. Радев, ССБ II, 422. Откако невестата се доведе вкъщи, сватовете разотиват си всекой у дома. СбНУ VII, 73.